Привет! Аз не че пиша особено често в клуба, но пък темата ми хареса:-))
Мен ако питаш, нищо не пречи който си е сам, целогодишно да се чувства зле. Аз направо алергизирам от всички видове реклами - то не беше любов, то не бяха семейства, баби, дядовци, деца, та къщи, та изненади, та подаръци, абе един шампоан не мога да пипна без да се сетя, че ей оня пич заради хубавата коса на мацката се избръсна начи!!!
Тази Коледа ми е втората такава "еднолична". Толкова държа на символизма, че изпоотказах всякакви покани да отида някъде, приятелките ми се събират, майка ми се опита да ме примъкне, но аз искам да съм си у дома. На всичко отгоре бившият ми съпруг е роден точно на 25-ти, нали се сещаш колко ми е добре. Дъщеря ни е при него за празниците, даже елха нямам, за кого да му се не види?! Обаче! Боядисала съм хола, цяла седмица се занимавам, откак ми почна тегавото чувство. Всичката ми тъга се превръща в бяс и съответно енергията се впряга на работа. Не мога иначе. До нощес сме подреждали новия апартамент на шефовете, че неговите родители пристигат, точно от града, в който се намира в момента детето ми. И това не успя да ме вкисне. Напротив! Беше ми хубаво, че са млади и се обичат. Просто обръщай нещата. Ей сега ще опитам да донаредя вече моята къща, че навсякъде има дрехи и вестници:-)))), ще изляза за някакви готови сарми, направо време не остана, пък и кой ще яде всичко, дето други години обичайно складирам. Елхата ще извадя. За мен същината на цялото празнуване е в моя дом да има знак за сърце и любов, аз съм сама, но Бог /ако го има, броя се в съмняващите/ искам да знае, че съм тук и че между тези стени има вяра, че светът е добър. Празникът не е за да декларираме комплектованост, а да си спомним и уважим стремежа на човешкия дух към мира и любовта. Дори хората да са измислили боговете си, фактът, че тази вяра е попила и оцеляла до днес означава за мен, че всички ние искаме тези неща, които са запечатани през времето като Негови думи. Не знам дали ме разбираш. Аз съм родена на 14-ти февруари, та тоя ден ми е по-крив от Коледата. Може би твоите десет години сама са ти натежали повече, аз вечно имам някакво тичане, нямам време да затъвам в драматизми, пък и инатът ми още работи. Направи като мен - ще заседна около печката, ще забъркам пет-шест неща /тая година съвсем съжалявам, че нямам достатъчно минималистични тенджери:-))))/, ще си пусна лампичките, и музика, ще танцувам, ще гледам телевизия, миналата година съвсем току преди 12 запалих колата и се изнесох да гледам Смоуки на паветата, я виж каква свобода имаш на избора! И да кажа, че ако пиянствате онлайн довечера, няма да стане без мен, защото ще намина! Ако не ми хрумне нещо друго де. И така. Никакви самоубийства! Не се полага да лишавам света от себе си, гледай така на нещата и ти. Имаш смисъл самата ти, и това е най-важното. Само минаваме от тук и ще мрем. Не вярвам по-напосле да се случва каквото и да било. Така че нека старателно и достатъчно качествено да си ползваме лимита за дишане!
|