Съжалявам, че не спазих пунктоацията. Просто беше края на деня. Бързах за да стигна навреме в детската градина.
Незнам кой кого носи на гърба си, но не приемам че това винаги са мъжете. В конкретния случай, вземам по - висока заплата от него макар и не с кой знае каква разлика, издържах семейството поради отказа му да си дава дори част от нея в къщи и постоянни скандали за разходите. Той желаеше да си спестява неговата, но в края на месеца отново ме молеше да му помагам финансово. За храна, лекарства за детето, ток или вода дума да не става. Влиза, сяда на компютъра, в 8 масата трябва да е сервирана и после се опъва пред телевизора. А аз да стана сутринта, да приготвя детето за градина и да я заведа, след това търчи на работа и не излизай в обедна почивка за да си тръгнеш навреме за да прибереш детето, напазарувай, сготви, изчисти, занимавай малката, приспия я. Той с колата да си се разхожда, а ние да носим тежките торби с детето от магазина. Тя е на 3 годинки и половина, а вече се притеснява какво ще стане ако татко и разбере че съм и взела близалка или че съм я завела на люлките. Да не говорим, че когато съм си позволявала да споря те хваща за врата и те стиска без значение че детето пищи в ъгала свито.
Така че незнам кой кого носи на гърба си.
Може и да не е било срещу мен насочено, но ме засегна защото и той трърди същото. И съм щяла да разбера какво ме чака.