|
дайте ми съвет...
не знам вече как да се справя. става дума за дъщеря ми, на 14. родих я когато бях на 17. много хора се изумяват, когато разберат, но аз съм горда, че се справих. гледах я от парче месо, почти дете самата, учех висше, почнах работа. без помощ от родители, освен понякога финансова от моите. постигнах добра кариера и добра работа със заплащане, което ми позволява да дам повечето неща на детето си. борих се много, за да има тя това, което аз не съм имала. с баща и сме разделени от близо две години. в момента тече развод. направих и невъзможното да не допусна тя нито за миг да страда. бях и майка, а като навлезе в пубертета се постарах да бъда и приятелка. казва че съм най-готината майка. а в същото време ме лъже в очите. уж всичко споделяме, уж се опитвам да разбирам, уж се опитвам да съм толкова "готина" , както се изразяват с приятелите и. мислех, че сме изградили някаква стабилна връзка и доверие помежду си. приех първото гадже, само аз си знам какво ми струва като разбрах че са имали полови контакти на тази възраст да запазя самообладание и, за да не я отблъсна да го възприема и поне да запазим връзката и доверието. в къщи е нормално дете на тази възраст, знам, че имам много интелигентно дете, което е най-голямото щастие за мен на света. а в същото време бяга от училище, пуши, гримира се като 20-годишна, викат я при директорите, не учи дори 15 мин на ден, оценките и са катастрофални, хващала съм я, че пие, само се моля господ да не опитат и дрога. ще кажете, че би трябвало да се справя като майка. ами не мога. пробвах всичко - с добро, приятелски, с разбиране, разговори, заплахи, наказване /последните от скоро/. казва извинявай, мамо не исках. и пак същото. с родителите си не мога да говоря, защото само ме обвиняват, че не се справям като майка. с бившият, които не се явява с месеци, като се опитах да говоря каза, като не можеш да се справиш ще я взема и ще я направя чистачка, тръгнала била по моя път /това защо, не разбрах/. не мога повече. плаче ми се. искам само детето ми да е щастливо, а се чувствам толкава безсилна...
|
чувствам се безсилна и отчаяна
