|
Тема |
Re: Синдромът "петък вечер" [re: TePe3a] |
|
Автор |
anbra (аз) |
|
Публикувано | 24.11.06 20:49 |
|
|
Накара ме да се върна сто години назад във времето, когато това още имаше значение и за мен. Не можех да си представя, че в петък, или събота вечер ще остана вкъщи и в изключително редките случаи, когато е било така, направо се чувствах като болна.
Сега, от 20 години насам, не правя разлика между вечерите, напоследък се ориентирам по сина - кога закъснява повечко, или не се прибира изобщо... Странно, но нямам чувството, че съм загубила нещо, нито че в момента изпускам кой знае какво. Още повече, че от две години за мен събота и неделя са работни дни. Няма значение в кой ден от седмицата ще се видя с приятели, или ще отида някъде, някой ще ми дойде на гости. Може би, защото естеството на работата ми е такова - неравномерно като заетост и време, може би защото и време не ми остава да седна да мисля - ако случайно не работя, то се правя на Пепеляшка /моля да не се бърка с ПепеляНка - качество доминиращо в характера ми, тоест постоянно/, колкото и странно да е, оказва се, че почивам само ако някой дойде вкъщи и ме откъсне, а в началото на такава необявена визита съм направо бясна... е, после ми е добре и приятно... Явно човек знае две и двеста... Вече нямам усещането, че някога уикендът е означавал нещо специално за мен. А е било така, не мога да отричам.
Сега не помня какво означава скука, знам какво означава преумора и единствената мисъл да приключиш с нещо и да легнеш да спиш... Егати сухарката съм станала...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|
| |
|
|
|