Бeзcъннa,
Напълно разбирам, че си разстроена, но нека те попитам нещо: Ако имаше човек до себе си, който обичаш и с който желаете да създадете семейство и да се венчаете, нямаше ли да се радваш, че имаш възможност да разтрогнеш църковният брак? Ако бившият ти съпруг не беше инициатора за това разтрогване, а ти ... щеше ли да се изнервяш толкова?
Може би те дразни това, че след като той е направил подобна постъпка е ясно, че иска да се женят с новата си жена. ОК. Ми нека, какво лошо. И като го искат, нека го направят както му е редът и както им душа иска. Живот и здраве, в някакъв момент и на теб може да ти се случи същото. И ти да поискаш да го направиш както трябва (имам предвид с венчавка) и тогава ще си свободна, няма да се занимаваш с подаването на писма и молби.
Не исках да пиша по темата, защото аз съм пристрастна ... но ме подразни този реваншизъм ... цитирам „Мисля, че сега обаче тотално приключихме с инцидентните внезапни обаждания от вечерта за следващата сутрин, и то с уговорки през детето, а не с мен. Ще си я вижда в установените дни.” Опитваш се да го накажеш ли? И за какво точно... че ще се жени ли? Не се ли сещаш, че така ще накажеш и собственото си дете. Какво лошо има в това да се виждат когато поискат и когато му е удобно (не е в разрез на твоята програма, разбира се).
Знаеш ли, не е длъжен да ти казва какви са му намеренията. Може да поиска и да ти каже, но не е длъжен. Ти веднъж си заявила пред уважаемия съд, че не искаш вече да си негова жена, заявила си го с пълно съзнание и е било по взаимно съгласие. Освен това, ако не беше толкова огорчена и обидена, щеше да разбереш, че е постъпил коректно като ти е изпратил документа. Можеше и да не го направи, но ти изпраща документа, тук прозира добра воля, независимо, че е разтрогването е направено по негова инициатива ... само че ти не го виждаш. Може познавайки характера ти, да не е готов да се изправи срещу теб и да понесе всички упреци, които би му отправила, така както го правиш във форума сега. Освен това, наистина ми се струва безпредметно да го упрекваш толкова много. Направил е каквото е редно за новото му семейство. И ти би направила същото, ако нещата стояха по подобен начин при теб.
А относно „наказателните акции” и говоренето на детето срещу теб, те са следствие .... след почти всички разводи се случват такива неща и всички ние се сблъскваме почти непрекъснато с тях. И ако човекът има жена до себе си, съвсем нормално е да са заедно с нея и детето ви. Какво очакваш, да я изгони от къщата си когато малката ще идва на гости ли? Еми няма как да стане това, не е и редно да е така. По повод твоето „Законът обаче не може да налага на един баща в каква среда и в присъствието на какви хора да се вижда с детето си. Което по принцип си е съвсем справедливо.” Ти питаш ли бившият си съпруг всеки пък когато каниш гости у вас дали е съгласен с присъствието на гостите ти. Защото ако законът го налагаше на бащата, би следвало и на майката да го наложи с два пъти по-голяма сила, защото след като детето живее при теб ... твоята обкръжаваща среда много по-силно би му влияла. Това мерене с двоен аршин е малко смущаващо ... честно.

С най-добри чувства