|
Дали мога да споделя нещо? Не че някой, най-малко ти, искаш тъпата патка (с У) да му споделя нещо, но не мога да се сдържаJ
И така – бих искала да те помоля поне веднъж да се замислите за чуждото достойнство, не само за твоето. Много търпях, и гордост смачках, и достойнство изгубих, но поне в редките пъти на виждания нека само ние си знаем, че си ме смачкал и потъпкал и че сичко е било изнасилване и пиянски изцепки и мъжка нерешителност и правене на циркове и ... Знам, че не го очакваш, знам, че се надяваше всичко да се е разминало по мирен и тих начин (умен, разбираш ли!), но аз никога не съм била умна. Иначе щях да те чуя. Но не, аз не чувах, не слушах, не виждах, не вярвах.... Е, за ебане съм, ко да праиш.
Свиркай си: забавлявай се и се ебавай с каки и лели, но поне ми запази шибаното достойнство пред тях и пред мен.
Не желая да ме обсъждаш, не желая да ме предизвикваш с липса на отношение, приятелско, разбира се. Макар вече да не ти е забавно или интересно, поне в човешки план се погрижи да не ме обиждаш. Така, както аз за първи и последен път ти се гневя толкова грубо писмено. Не го приемай за обида, приеми го за изразяване на мнение.
|
Da si go kazha...;-
