както и да постъпиш - все ще се чувстваш виновна. Ако не му помогнеш - ще се чувстваш виновна, че ще рухне; ако му помогнеш - пак ще се чувстваш виновна, защото ще се провали (за пореден път).
Освен това правиш прекалено много предположения... всъщност. Първо, Предполагаш, че той те моли за помощ, въпреки че само иска съвет. А може би той наистина иска САМО съвет? Друг е въпросът, че ти знаеш, че можеш да помогнеш, та по тая причина се чувстваш длъжна и да решаваш... После предполагаш, че непременно ще рухне. Ами че то в това може да е житейския му шанс, откъде знаеш? А ако съдбата му е да рухне - той и без това ще си рухне, това е. Ако ще да посветиш живота си само на това да го спасяваш... той винаги ще изпада в ситуацията на вечната жертва.
Просто не прави нищо повече от това, което е поискал от теб. Иска съвет - даваш му съвет. Толкова. Най-доброто, което можеш да направиш, е именно това - да му дадеш точно това, което е поискал от теб. Ни повече, ни по-малко.