|
Синът ми, който е на четири преди няколко часа ми каза, че е остарял.
Това бяха думите му - "мамо, аз съм остарял".
Сетих се за темта на Предчувствие, която ме удари като с чук, когато я четях. Вцепених се от болка и безпомощност.
Темата, въпросът ми, може би е насочен по-скоро към самотните родители.
Съпругът ми ни изостави - мен и децата ни. Зарад друга жена. Без повод, причини, предизвестие.
Но децата не знаят, те не разбират.
Това, което в момента ме досъспва са думите на детето ми - къде е тати, искам тати, ти сега ще се махнеш нали и ще дойде тати, не те искам теб, искам тати, не те обичам, обичам тати, тати...,тати,тати,тати.........
Болката ми е огромна. Опитвам се да я превъзмогна. Опитвам се да продължа.
И да - смятам, че имам шанс да успея. Ако не беше това постоянно "тати".....и "не те обичам, обичам тати".
Несправедливо е по дяволите!
Той е просто едно малко детенце, чието сърчице е раздирано от тъга и неразбиране. Зная, че аз съм тази до него сега, единствено аз. Зная, че не мога да го виня за тези му думи.
Но боли от тях.
Впрегнала съм цялото си същество в момента и колко ми костава това - само аз зная, да не се предам и да се изправя и продължа. И ако има нещо, което ме сломява - това са думите на детето ми. Защото не мога да му обясня, да му помогна, да помогна на себе си.... С всичко друго бих се справила, но с това - как ? Думи, които се забиват в сърцето ми.
Та той е толкова малък....Малкото ми скъпо объркано момченце...
Всъщност въпрос няма тук.
Мъка е. Голяма. И...споделям си, нали е клуб.
|
няма тема.
