Да ти кажа ли моето мнение защо не оставят бившите на мира?
Защото не може да има някъде, където вече не са центъра на света. Защото егото им не може да преглътне, че са ги преживели, че не гаснат повече по тяхната велика особа.
Като сме почнали, да го обезкостим докрай Де Ниро. Аз също не помня какво е споделял, но прочетенето тук ми се стори до болка познато. И освен да кажа "Блазе на бившата му, че се е отървала", друго не мога.
Де Ниро, за какво ти е мъчно, какво ти липсва, къде и с кого си си живял добре? Мъчно ти е, че вече не те чакат с трепет ли, когато и ако решиш да се прибереш "при половинката"? Липсва ти уюта на онова местенце, където винаги ще намериш топлинка, дадена ти от цялото сърце на човек който те обича? Живял си добре с жената, с която си се подиграл, изгаврил си се любовта и, с поредната изневяра? Кое ти липсва, да има кой да ти прощава и да ти приема мълчаливо детинските изцепки?

Честно ти казвам, повръща ми се от теб. Гади ми се от такива плужеци. Ти си някакво човекоподобно мекотело, ненаучило простата истина, че всичко в тоя живот се плаща. Какво разбра за бившата си жена, което не знаеше преди? Че и другите жени имат главоболие, че и другите имат кофти моменти, цикъл, нервни дни? Или някак магически ти просветна, че само тя е толкова заблудена и сляпа, че да търпи безропотно изцепките ти? И затова реши, че нея обичаш? Докога? До следващото цунами, дето искаш да го яхаш? Ми яхай си го. Но защо си мислиш, че това те прави някакъв герой, а останалите, дето му виждат опасностите са с нещо по-долу от теб?
Принципно, в начина ти на живот няма нещо кой знае колко лошо. Но ти не си човек за семейство. Изживявай се като мъж за много жени и остави на мира бившата си. Ама наистина я остави. Ако си поне малко от малко човек /не казвам мъж, за мен не си такъв/ грижи се подобаващо за детето си, но жена си остави на мира. Какво прави тя, как живее, какъв е неиния свят, това вече не е твоя работа. И не защото тя те мрази или нещо подобно, просто ти си се отказал от право да си част от този свят.

Спирам, че наистина ми се догади да си мисля за теб. Минала съм през това, през което минава жена ти, надявам се тя да се отърве от теб по-бързо отколкото аз успях. Ако имаш поне капка останал мозък в горната глава, дано ме разбереш правилно. Няма да се извинявам за тона, защото е много мек и толерантин за това което всъщност мисля и чувствам в момента

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите