По пътя на твоята логика, ако не съществуваше тази връзка, надали пък въобще щеше да оцениш това, което имаш. Имам чувството, че единствено обаче, когато човек падне по средата на двата стола, разбира, че е изтървал питомното, за да гони дивото и понякога обърква чувството на празнота при неизбежното оставане сам с чувството на загуба на стойностните неща. Но щом твърдиш, че си живял чудесно с жена си и сина си, наистина си допуснал голяма грешка. Дано поне се поучиш от нея и да продължиш напред. Дано също и жена ти намери сили да ти прости( не е задължително да го направи, приемайки те отново в лоното на семейството), заради детето ви.