|
Изредени са с преимуществено отношение към дамите, и без никакви други пристрастия. Сигурно ще цитирам и други, дали ми мнение, но нямаше място в заглавието... Нямаше ме два дни, защото правех ДДС и Интрастат декларации, и това не ми позволи да се разсейвам, но сега виждам колко много обратни връзки имам да дам... Хареса ми диспута около моята личност, който всички вие сте организирали днес - направо се шашнах как сте писали и коментирали, и ми стана доста приятно - една от лошите черти на Козирога е тщестлавието му! Има обаче няколко явни фактически грешки, които държа да изкоментирам, и да поправя, с оглед на факта, че все пак, коментираме моя живот и моята персона. Първо до Лира - ти винаги си оставяла в мен убеждението, че си силна, заможна, интелигентна и несломяема жена - сега прочетох за баба ти, еврейката, и ми стана дори още по-симпатична - не, че аз имам нещо еврейско някъде в рода си, просто, и моя Господ е от вашите Що се отнася до материалната страна на битието ми - разяснявам за всички - имам малка счетоводна къща, пренесох офиса си в къщи, и пребиваването ми 24 часа на работното място малко обърква представите ми за "горе" и "долу"... Не мисля, че искам пари от бащата на детето си - той и няма, за да ми даде, а с липсата на търгуемо образование не мисля, че някога ще има. Отношението ми към парите е такова, че когато нямам изпадам в състояние на безтегловност, и само мисля нови и нови начини за печеленето им - и, да подчертая - не ги търся, като завеждам дела на човек, който няма какво да ми даде. Нито пък имам 200,00лв. излишни пари за адвокатски хонорари, макар да ги извадих, когато се наложи. А се наложи, защото именно реших да послушам ТЕБ, ЛИРА, и Стрейнджъра - също, и не защото не съм горда и честолюбива, като КЛЕР, а именно защото СЪМ - и не можех да си представя, че детето ми ще бъде обект на подигравки и пренебрежително повдигане на вежди - като започна от МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА (две години "Филаретова") и свърша със разни мои "близки и познати", които питат как се казва детето ми. Защо в акта за раждане на МОЕТО дете да пише "баща неизвестен" - сякаш наистина съм уличница? И при положение, че той е ужасно известен, поне в квартала, в който живеем!!! Друго важно обстоятелство - този човек Е баща на моето дете, въпреки, че самият ТОЙ да се обади и да се смее, че съм го дала под съд, защото той, видиш ли, искал да си припознае НЕГОВОТО дете, аз не можех да чакам кога ще реши да направи това припознаване... О, само да добавя, той иска да я вижда, иска да й бъде баща, просто не иска да живее с мен... И понеже вече му нямам никакво доверие, реших, че все пак, едно съдебно решение - казвам го за кой ли път, но пък, от опит знам, че документа е друга работа, би му попречило на много потенциални ходове - като например да я вземе, и да не ми я върне, защото и такъв случай имаше при една моя позната... Ходих, вчера по обяд, със нея до църквата, където я кръстихме преди 15-на дни, да взема кръщелното свидетелство. Моя отец го нямаше, и един друг ми го даде. Когато го питах, дали след като мине делото, може да се състави, примерно, акт за поправка на кръщелното, и да се впише новото име на детето и името на баща й в него, попа се обърна и ми каза "Е, който е живял в грях, сега си носи последствията!!!" Така, че ето още един довод "ЗА" това детето да си има баща и майка, пък дали единия е само документно обоснован, това е без значение... Изобщо ти, Лира, много ме амбицираш да работя повече, и да бъда по-трезва, по-инатлива (ако изобщо това е възможно) и да отстоявам повече себе си. На КЛЕР мога да кажа, че няма как да преценя отсега дали ще срещна или не друг човек, с когото бих искала да живея, тъй като, предвид описаните по-горе обстоятелства на битието ми, аз не излизам почти никъде, и тази изолация на моменти ме кара да губя представа за факта, че всъщност навсякъде кипи Живот, и че гледната точка се формира и променя от битието... Друг е въпроса със доверието, което имам да наваксвам в себе си, по отношение на потенциални мои бъдещи партньори, и прозренията относно някои мои колосални грешки в миналото ми, относно избора на мъж до мен... Че съм объркана е ясно, но също така е ясно и, че девет месеца са достатъчно време за размисъл, като решението да го съдя дойде в момент, във който ИМЕННО преминаха във мен всички чувства, обиди и болка от и към този човек -това последното изречение е по-скоро може би към Джейми. До посланието към него ще стигна след малко, и ще бъде още по-дълго, тъй като и аз имам специално отношение към теб... Що се отнасядо написаното от Убиеца - много ме учуди твоето отношение към мен - едно такова, по-скоро грижовно... Знаеш ли, Асасин, на първата клубна среща, която организирахте след времето, в което аз пиша тук, и затова я наричам "първа" не отидох именно заради теб... Споделих мнение в нечия тема, и ти така ми скочи, че аз реших, че нямам нужда от среща като тази с човек като теб... Не искам да те обидя, или да ти поставям етикет, просто понякога емоциите ти взимат връх над разума, а бил той здрав, или не, все пак, априори се счита за кормчия на действията, нали? Сега, ДЖЕЙМИ, да ти кажа, друже - първо - пиша тук откакто детето ми беше на приблизително 3 месеца, т.е. от около 03 - 04-ти април - сега не ми се връща назад, да видя точната дата на моя първи пост, така болезнен и тъжен... спомням си го... Тъй, че, ако обичаш, коригирай представите си за време и пространство, часовника ти явно избързва - миналата година (защото си писал, че от една година рева в този клуб) по същото време все още бях в офиса, а там не се занимавах с ровене в нета... Освен това, явно, въпреки, че си чел четири мои теми, не си излезнал със ясна представа относно фактологията на отношенията МИ с бащата на детето, и със неговите отношения с другата жена - те са заедно вече повече от една година - по времето, по което той реши, че вече не иска да ми става съпруг, се беше събрал с бившата си приятелка, а с настоящата е от началото на октомври миналата година - така, че изобщо не съм чакала да започне друга връзка, та да му правя "номера", а и не виждам каква е причината да класифицираш постъпката ми като"номер"!!! Освен това, явно си решил, че темата, по която дискутираме, е със анкетен характер - ами, не беше - беше със информационен такъв, и вътре нееднократно съм пояснила, че не се чувствам добре от факта, че се наложи да съдя този човек за бащино име за детето си. Бидейки отговорен счетоводител на достатъчно брой личности, държа да те информирам относно способността си да ровя в нета подобаващо, и да чета всички закони и подзаконови нормативни актове, касаещи евентуалните права и задължения на една персона в кръга на действие на съответните, така, че съм запозната със семейното право. Бидейки счетоводител, и намирайки себе си за добър такъв, считам, че съм се научила да чета и тълкувам законите така, че да намирам слабите и силните места във тях, и в тази връзка нямам безпокойства относно последващи неудобства във взаимоотношенията ми със човека - баща. Което, за да спестя следващата ти хаплива забележка, в прав текс следва да четеш така "Не ми беше НИКАКЪВ проблем да заведа дело за бащинство, и точно такъв ще ми бъде евентуалния БЪДЕЩ проблем по завеждане дело за лишаване от родителски права, или ограничаване на същите - а това пък, вече, можеш да го тълкуваш в най-широка гама от емоции - от това каква долна кучка съм, която само търси как да очерни живота на прекрасния човек, до това колко съм непостоянна и колеблива в решенията си. И, да не забравя - да ти поясня за n-ти път - мотивирах човека да вземе решение да се разделим, което аз не исках да взема, защото виждах, че не иска връзка със мен - не с жена като мен, със мен конкретно. Исках доказателства, че той е сигурен в това, което прави, и не ги получих. Страдах, защото го обичах. Страдам и сега, защото понякога живота ми е труден, и когато ме попитат "Бе, ти как отслабна толкова бързо, като беше наляла толкова кила?" изобщо не влизам в детайлите на битието - работа, дете, количка надолу - нагоре, сън - когато има, храна - когато остане време. Просто се усмихвам и казвам "Ами, на, да видиш колко съм готина!"... Така, че престани, моля те, да ме обиждаш и наричаш с имена - не ме познаваш... Това, че си ми съчувствал, говори, че все пак имаш душа, това, че сега съчувстваш на него ми показва, че не знаеш точно какво да я правиш... И си не по-малко колеблив и непостоянен в решенията си от мен. Що се отнася до излизанията в чужбина - ами, не съм се засилила да ходя където и да било - още повече, че аз обичам родния си град, обичам да шофирам нощем, да слушам музика, и просто да разглеждам светлините на града, особено когато съм изнервена или имам да взимам някакво важно решение... Друг е въпроса, че такова нощно каране отдавна не ми се е случвало... Все пак, дребния човек си иска майката... А това съм аз! О, и да добавя и за това, което Джейми писа, че не съм му дала името още при раждането - ами, аз му се обадих една седмица преди да родя, след Коледа, и след като мина рождения ми ден, да поговорим спокойно, да му кажа, че ще раждам, и да дойде да подпише документите в родилния дом. Той отиваше някъде на след коледен обяд, вероятно с приятелката си, защото се държа необичайно студено, и каза, че имало време да говорим, а на въпроса ми "Защо изобщо държеше толкова да имаме дете и да живеем заедно, като явно не си искал?" той ми отговори с въпроса "А ти, като ме знаеш какъв съм, защо не взе мерки?" Аз само му казах "Искаш да кажеш, да бях махнала детето ли?" и след 20 секундно мълчание затворих телефона... На трети януари, когато родих, той е пътувал за чужбина, със сестра си, която ми каза после, и изобщо не се и обади... Така, че сам разбираш, решението да не впишем името му в акта за раждане не дойде от мен...
Редактирано от parvaty на 16.10.06 21:39.
|
До Лира, Клер, Ева, Невъзможна, Джейми и Асасин! [re: parvaty]
