такъв начин няма, защото винаги сме уязвими и задължително уязвявани, макар и неволно, от тези, които обичаме.
Друг е въпросът, че можем да не го показваме и да изглеждаме недокоснати от каквото и да било. Но това е маска, а пред себе си си позволяваме да я свалим и много добре го знаем. Въпреки, че се въоръжаваме със и заобикаляме от всякакви лични и взети назаем философии потвърждаваме единствено сентенцията на Паскал, че човекът е една тръстика, но мислеща тръстика. /L'homme est un roseau, mais c'est un roseau pensant/ - в своята най-съкровена същност ние сме слаби и безпомощни пред любовта, която изпитваме, огъваме се, може и да паднем, но силата на мисълта ни е тази, която ни изправя отново.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.