ама сигурно твоето дете има баща... Да ти кажа, отстрани е много лесно... Това дали да дадеш името на едно дете, или не е тема, която всяка жена сама, след съответно премисляне, трябва да реши за себе си... И аз бях много ербап, защото бащата на моето дете още по-малко заслужава да бъде баща, но пък, от друга страна... редно е детето да има баща, дори и само по документи, дори и да не чувства този човек като такъв... Освен това, разсъждавам си аз, има значение дали детето носи БАЩИНО или МАЙЧИНО име... Още повече, след като е казал, че иска детето, и иска да са заедно... Така или иначе, детето е факт - следва и двамата да си поемат отговорностите! А издръжката в БГ е толкова мизерна, че изобщо не я коментирам! Що се отнася до спасяването от този човек - то е безспорно, че между тях не е имало истински отношения, така, че трудно би могло да се каже дали е щастлива или нещастна без него - тя не го познава истински... А детето е колкото нейно, толкова и негово - нали при генезиса на зиготата се взимат по 50 % генетичен материал и от двата носителя на информация... Сложна тема е нейната, защото, доколкото разбирам, те не си говорят човешки. Когато поставят разумно и кротко въпросите си и стигнат до единно решение в полза на ДЕТЕТО, тогава ще отпаднат и нейните, и неговите притеснения... Въпроса е в поемането на отговорност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите