Пак да. Аз наистина фантазирам за сега-то веднага. Не постоянно, естествено:-))) Някои казват, че си искам мъжа. Но не е. Само жаждата да се връщам при някого. Винаги аз съм чакала ииии безкрайно искам нормално семейство. Знам, че не е възможно да си правя експерименти с опитване, най-вече поради съображенията за детето. И се взимам в ръце, и започвам спокойно. Мисля, че изкуствено възпирайки инстинкта си, прескачам разумната граница и го бавя тотално много. И тогава вече се превръщам в единият, който изостава по пътечката. Така ми изглежда. Несъвместимостта е друг случай - има убеденост - и до там. Но, наистина отдавна не знам с каква скорост градят връзки хората. Била съм на 21, започвайки последната си дълготрайна такава, а сега съм друг човек и по същия начин не само не мога, ами и не искам.

Да, сигурно трябва да подготвям декларация за оневиняване, за всеки случай. Ако някой приеме, че това е проблемът и опита да се намести по мен... горкият... Нищо, вярвам ти, че ще стане. Вероятно господ, съдбата, каквото и да било бдящото знае кога и какво да ми даде.


- - - -

Maybe i ride. Maybe you walk.
Maybe i drive to get off, baby.