което никога не съм умеела в една връзка - да изисквам от един мъж да се бори за мен... Някак си, когато имам връзка, оставям другия с убеждението, че аз съм даденост, и той започва да се държи точно КАКТО СИ ИСКА! И не съм от жените, които се БОРЯТ за един мъж - просто си тръгвам... Имала съм три или четири връзки, и всеки един от партньорите ми ВИНАГИ е искал, след време, да се върне при мен... Вероятно точно заради усещането за сигурност, което създавам, не знам как... Или пък има друга причина... Друг е въпроса, че не съм от хората, които започват връзка с някого, без да усещат привличане - не мога да разбера фразата "Любовта идва полека" - аз искам гръм и мълнии!!!

Сега, относно моите две изречения, погледнати през призмата на твоите мъжки очи - ами, прав си - напълно. Бях принудена да ги съставя точно защото човека не се държеше като някой, който е влюбен, пък и бях изключително изнервена, сигурно от бременността. И исках да го мотивирам - по някакъв начин - да ми докаже, че всъщност не ме обича, и не иска да се женим - и той го направи - отиде си. Друг е въпроса дали съм го обичала, или не - може би съм го обичала, но не исках такова отношение, каквото той ми предлагаше... А и, както се оказа, просто не беше готов за семейство и т.н. и аз не виждах смисъл да се женя за мъж, който не е сигурен първо в себе си, после в мен и т.н. Разбирам, че вината е, донякъде, в мен, но пък и, той не положи никакви усилия да ми покаже, че го интересува всичко, което се случва около нас двамата - твърдеше, че ме обича, но действията му не подкрепяха думите по никакъв начин... Така, че изпитателните думички си свършиха работата чудесно! Друг е въпроса дали имам право да се сърдя на него при това положение, но има далеч по-елегантни начини да прекратиш една връзка от този, който той избра. Макар, че, в интерес на истината, той дочака до второто изречение... Леле, че дълга стана тази моя бележка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите