А да се самоизяждаме от чувство за вина и заради краха на един брак толкова ли е добре и колко вереме трябва да продължи?Освен да си докараме някакви болести,друго надали.
Естествено,че да намериш положителното в живота си и след любовта,и след брака,първоначално е форма и на самозащита,защото надали има човек,който да не изстрадва по някакъв начин това обстоятелство-особено след като става въпрос за дълги като време взаимоотношения и деца.Естествено,че човек прави неща,за да запази брака,особено заради доброто на децата.Но трябва и да приемем,че има случаи,в които няма защо и какво да се пази.Или трябва да уточним КАКВА ЦЕНА Е НОРМАЛНО ДА ПЛАТИ ЧОВЕК В ИМЕТО НА БРАКА.Дали трябва тотално да се самозачеркне,да забрави за себе си,да се откаже от това,че може да бъде щастлив,да търпи понякога унижения и т.н.Иронията ти към изневерите на мъжете не е съвсем оправдана.Аз съм човек със свободна професия и работя най-вече с мъже.Колегите ми са иначе свестни хора,но от тях няма нито един,който да не е изневерявал на жена си.НИТО ЕДИН!И клишето-жената сама си е свиновна-не винаги е справедливо.Споменавам го,не че изневярата е най-големичт фактор при разводите.
За себе си ще кажа-ужасно щастлива бях,когато се разведох преди години(нямах деца и бях живяла много кратко с т.нар.съпруг).Грешката беше изцяло моя за изключително-лошата преценка на човека.Но не мога да се насилвам да живея с някого и най-вече да спя в леглото му.НЕ СТАВА!Стигнах до там,че този човек ме отвращаваше и духовно,и физически,до известна степен и го съжалявах,когато го виждах каква свиня става,когато пийне,светът стане негов и си размаха пистолета.Даже и кучето ми не можеше да го понася вече и го ръмжеше.В един прекрасен ден си взех кучето и целия багаж и се прибрах в жилището си.Беше невероятно щастлив ден за мен.Бях отново сама,с приятелите си,с работата си,с разходките с кучето по познатите места,в моя си квартал и т.н.Благодарна съм,че противно на очакванията,след време т.нар.мой тогавашен съпруг не ми направи спънки при развода.