|
Давам си сметка, че тая тема може да изглежда и като някакво заяждане с част от мъжкия клубен състав (и да нажежи атмосферата). Но и се надявам, че в спора може да се появи някоя ценна истина. Като добре познатата ценна истина, че за успеха на една връзка и запазването на едно семейство трябват ДВАМА.
В една от актуалните теми тук една жена колебливо си признава, че мисли за развод, защото не се чувства щастлива.
Част от клубното войнство й дава следните мъдри съвети:
- да спортува И тя (ама защо не - при наличие на малко дете!)
- да си намери приятели и собствен живот
- да тръгне на работа, пък той да гледа детето, та тя да види как е
- и като едно обобщение - все пак тя да си наляга парцалките и да не знай много, щото в едно средностатистическо семейство е така и какво ПОВЕЧЕ иска тази жена!?
- и като още едно обобщение на общия тон - очакванията за запазване на семейството са насочени най-вече към нея - ТЯ трябва да се постарае.
Като цяло - принципно добри съвети. Друг е въпросът, че в реалността, ама дивата и брутална реалност те са почти неизпълними. Колко от мъжете, дали тези съвети, са постъпили според тях? Т.е. - пуснали са вечер жена си да спортува или да излиза с приятели, докато те гледат детето? Пуснали са жена си да работи, а те са останали по майчинство-бащинство? Не че няма такива - но просто са изключения, не правило в т.н. средностатистическо семейство.
Смятам, че имам пълно право да попитам, защото за 15 години брак съм опитала какво ли не, и невъзможното дори, за да запазя брака си. Аз съм традиционно възпитана и за мен бракът наистина беше като нещо, което е Докато смъртта ни раздели... Е да, ама не - схванах в един момент, че наистина смъртта много скоро ще ни раздели, ако остана в този брак - и то моята смърт.
Та това ми е въпросът, най-вече към мъжката половина - как вие се стараехте за връзките си? Имаше ли резултат? А ако не е имало - защо според вас?
Ето, аз честно си казвам - от женска гледна точка пробвах всичко (без шокови терапии като изневяра или временни раздели) Но просто в един момент видях, че наистина съм сама в усилията си - на него му беше напълно удобно всъщност. На него нищо не му липсваше. А за мен нямаше вече НИТО една причина да остана с него.
Какво съм искала аз ли? Ами аз не съм от хората, които искат много. Мисля си, че исках например да оцени усилията ми, или поне да ги забележи. Поне веднъж в годината. Мисля си, че исках отвреме навреме сам да се сети да ме заведе някъде (и това с такава честота) Да ми купи някой скъп подарък за рождения ден, вместо да ми стовари цялата си рода на тържествена вечеря. Да покаже на децата, че ги обича, а не да им се кара непрекъснато или да им носи ЕДИН нахапан от него шоколад (щото и той е човек и не е възпитателно двете деца да изядат по цял шоколад!) И вероятно щях да запазя брака си, ако получавах някой дребен жест, който да е сигнал, че и той прави нещо за тази връзка...
Та тъй...
Правилното решение те прави щастлив, щастието те прави силен.
|
А какво трябва да правят мъжете?
