Е всеки човек си има своите недостатъци - идеален човек няма. Все пак защо смяташ, че българските мъже са преобладаващо тъпи, егоистични, посредствени същества с низки животински инстинкти? Сред моите познати сега няма нито един, който да отговаря макар и малко на такова описание... Напротив, всиките ми познати се доближават до описанието на мъжете в представеният от мен сценарий... И моите познати не са малко на брой...
Аз също не съм идеален, но Бога ми стремя се да бъда себе си - да бъда мъжа за когото моята съпруга се е омъжила преди нам-си-колко години, и който и сега притежава ценностите запленили я тогава...
И не мисля, че съм далеч от реалността - както вече писах, не правя обобщения, само смятам, че в голяма част от модерните БГ семейства, мъжът дава повече за семейното огнище не само в материален план, но и в емоционален, психически... А жената консумира това в по-голяма степен, без да обръща внимание на реалните нужди на партньора до нея... И тихо, бавно но неотменимо, в семейните взаимоотношения се намества неудоволетвореността, назадоволството, чувството за недооценка, непризнаване и т.н. И семейството се проваля, понякога с гръм и трясък, понякога тихомълком...

Някъде четох, че семейството (брака се визираше тогава) е един голям компромис, но не и постоянен такъв - решението за брак и съвместно съжителстване е компромис и от двете страни, но същевременно е и пакт с позиции и за двете страни, от които не е разумно да се отстъпва... Ако все пак едната отстъпи (мъжът например реши, че след брака не е нужно вече да "сваля" жена си и да я ухажва) и другата приеме това отстъпление, това отново е компромис... И така може да продължава, докато семейството се разбие окончателно или едната или дори и двете страни се превърнат в нещастни, озлобени същества, съжителстващи в името на нещо в което и те вече не вярват или заради нещо за което вече съжаляват... Тъжно и жалко е!

Ето, пак се отплеснах, извинявам се ако съм досадил...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите