С други думи стигаме до "прекрасния" балкански принцип - "Може и аз да не съм добре, ама и на Вуте да му е зле." или нещо подобно. Аз не му преча по никакъв начин да е щастлив...както се казва ходя му по гайдата. Идеята не е да е нещастен, нали. Така и така ни е зарязал, ами по-добре да е щастлив - поне да знам, че си е струвало да загърби тези 13 години...
Ама мъжете в БГ искат да имат контрол, даже и от дистанция. Така е, егото им е прекалено голямо, когато стане въпрос за "тяхното си". Може да съм бивша, ама щастието ми зависи от него, или така си мисли...не е ли това подхранване на егото.
Както и да е. Трябва да има някакъв начин.
Благодаря, че ми писа.