Да, говорила съм с бащата - той дори не я пусна да посетим семейството ми, което до скоро беше и негово семейство апропо...Ами такъв е. На практка така се оказва - ще го лиша от възможност да я вижда през учебната година, просто защото не мога да летя всеки месец до БГ и обратно за по два дни, но пък му предлагам два месеца лятото. Цялото й свободно време. Освен това, значи ти не смяташ, че по този начин той ме лишава от моето щастие, или тук не важи принципа ladies first, а май обратно. Все някой е малко повече ощетен, но нали решението беше негово. Да беше си стоял при детето. Освен това той се премести от града, в който живеем с детето сега - значи за него едва ли ще кажеш, че е безптговорен. Аз имам нужда от баща на детето си по-често от два пъти месечно, повярвай ми. Ако преа седмицата ми се наложи нещо и му се обадя, той ми казва, ами не мога, имам ангажимент - оправяй се, твои са грижите през седмицата, аз съм през почивните дни. Т.е. - за мен грижи и отговорности, за него - десерт. Ами не съм съгласна.
Абе не го вземам навътре, ама бъди обективен и кажи, честно ли е? Все някой е ощетен. Много е гадно, какво да направя като не съм искала така да става, но нали трябва да продължа напред. Разговор не помогна...а сега се сещам, че е време може би да поговоря с жената, заради която ни напусна и живеят заедно сега. Може би тя ще ми помогне :) Все пак на нея й е по прясно усещането да летиш от любов, а и явно не страда от принципа да планира да не се влюбва в женени мъже с деца, значи ще ме разбере, че е нямало как да планирам да се влюбя в мъж, който не е българин...
Абе ти какво имаш против чужденците? Колкото познавам, покрай семейството ми, защото те не са българи, все свестни хора....