|
И още нещо, за да изчерпя темата - споменах ли някъде, че искам да работя против бащата? Ами не, не искам да му отнема достъпа, но ето това пак означава, че трябва да стоя тук, нещастна, без обич, само, но тук...защото имам отговорности. Ами и той има, но това не го ограничава по начина, по който ограничава мен. Освен това, извинявай, нищо лично, но взе да ми писва да слушам, че трябва жените в такава ситуация да играем по гайдата на мъжете, които меко казано безотговорно са ни зарязали (той повече от година не ми даваше една стотинка за детето - можеш ли да коментираш??? Моля те, включи се тук! После реши, че 35 лв са много и трябваше да мина през дела за малко повече...ами акое нормален баща, няма ли сам да предложи да помага...и защо ли използваме думата помощ, ако става въпрос за детето, което толкова обича???) Когато обаче ние искаме да сме малко по-добре, отново обичани и пр, трябва с памук да им вадим душите, сакън да не ги засегнем, че от това ни зависи бъдещето.
Много ясно казах, че искам първо с разбирателство и опитах. Не съм луда...е, не ще човека, и това е.
не мога да съм сигурна в нищо, естествено, детето може да пожелае да се върне тук. Но тя не искаше и баща й да се изнася и да ни напуска и колкото и да му плачеше да не си отива, той й каза, че трябва и тя ще свикне. Ами свикна, и даже се научи да е щастлива. Защо да не мога да следвам неговия пример - ами ще свикне и даже ще се научи да бъде щастлива. Как ти звучи?
А ако толкова много се затръшка да се връща в БГ при баща си, ок ще му я доведа. Къде казах, че искам простив волята й. Прости со познавам детето, говорила съм с нея, тя също е била в чужбина (при семейството ми, но в същата държава, където бих желала да се преместим идната година), тя е наясно къде ще отиде и какъв е живота там, отгоре на всичко - много й харесва. Междувпрочем, бившия ми съм го водила там неведнъж също, и той е наясно, че е по-добре и за нея. Сега по-разумно ли ти звучи? :)
|