Ох, малко ме поуспокояваш. Ще взема да я прочета тази Хагска конвенция. Аз наистина ще му осигуря време през лятото, все пак не съм идиотка, но ми се иска да прояви човещина и , както се казва, да ме освободи най-после. В кой век живеем, че трябва да зависим от мъжете си, и то бившите, и то при положение, че са ни оставили с деца, за които сами се грижим. Малко ми мирише на Китай...
В решението, само да вметна, пише изрично месец Юли. Много е гадно, не беше честно, но и на обжалването така остана. Изобщо не ги интересува кога ми е отпуската. Затова се раздирам от безсилие, защото не вярвам, че законът може да ми помогне. До тук, както се вижда, никак не ми е помогнал. Да, когато бави издръжката, мога да го търся с изпълнителен лист, още на втория месец, но нали изхождам от презумпцията, че не искам бащата на детето ми да лежи в затвор за това. По-точно, не искам да причинявам това на детето. Иначе аз с кеф ще му дам един урок, защото ми писна да чувам ..."Ами нямам този месец, много сме зле....ще чакаш, това е положението." Ами аз да не ги копая. Детето започва първи клас и не ме пита дали имама - аз съм длъжна и не мога да кажа нямам за тоалет, за тържество, за чанти и пр.
Както и да е, благодаря ти, ще прочета конвенцията. А дъщеря ми и без да я карам, ще ревне и то много силно, не искам да стигаме дотам, защото едвам я стабилизирах след развода. Минагха две години и тя вече е добре, пак ли трябва да я вкарвам в джаза...Нали уж всичко трябва да е в полза на децата, но се уморих само аз да мисля за това....ама че държава...