Брат ми, ти ме уби, не ми остави и грам надежда :)
Веднага ти казвам - аз ще му изблъфирам, ок, но го познавам, че от инат няма да я пусне, недвусмислено ми го е заявил по други поводи. Аз мога да гледам и тяхното дете (по-скоро нейното, то е от предишния й брак, не е от бившия ми мъж. Освен това те нямат брак още, той не иска повече да се жени), ама и това няма да помогне. Не може да й предложи по-добър живот, но в стремежа си да покаже , че е най-добрият баща, ще направи всичко, което се сети, за да си осигури срещите с нея два пъти месечно. Не го виням баща е, но аз каква вина имам...Излиза, че жените в БГ трябва преди да имаме деца, да се споразумяваме за такива идиотщини с мъжете си...в случай че се стигне дотук..ама нали уж се обичахме, кой да подозира?
Освен това, вярно е, че аз мога да замина и да оставя детето при тях. Знам, че няма да я оставят, ще се грижат, нали и тя има дете. Ако иска моя бивш да се грижи за нейното, тя пък ще се грижи за неговото...логично е. Работата е там, че аз проведох един хипотетичен разговор с детето, нещо от рода на ...склонна ли си, ако се наложи да отида и да поработя (дадох и това обяснение, защото разговорът беше хипотетичен), да останеш при баща си за известно време. Тя каза, че ако е за два дни, няма проблем, но иначе си иска с мене. Как ще замина аз и ще бъда щастлива, когато знам, че детето ми тук няма да е щастливо и ще му липсвам много. Не мога да оставя детето, но не искам да се отказвам и от любовта си. Толкова ли е сложно?....
Затова използвам думата затвор - не е ли затвор, а? Още 11 години. Ами кажете ми поне щом като закона му дава варианти да ме манипулира и да рязполага с личното ми щастие като жена и като майка, то подскажете ми поне как аз мога да го манипулирам...хайде де, сеща ли се някой? Бас хващам, че не, защото няма такива начини! И кой е в затвора? Май аз, и детето на всичкото отгоре.
Да, ще му гарантирам два месеца лятото, но той не е склонен. Не ме ще мен, но иска детето. Аз, обаче вървя комплект с детето, значи нямам никаква свобода.