Защо да не ти отговоря?!... Тя е все още на 7 години и съда присъди родителските права на мен, т.е. настойничеството. Баща й не протестираше и не претендираше - той сам знае и е наясно, че за моето дете съм си супер майка, а и детето е щастливо с мен. След като толкова време бях сама и се опитвах да поддържам дух и оптимизъм заради детето си, защото в съвсем личен план като жена не бях щастлива (или поне бях много самотна), сега най-после намерих щастие и любов и за себе си. Съгласи се, че това е много по-добре и за детето, защото колкото и да играем, децата разбират кога сме истински щастливи. Затова казах, че личното ми щастие на този етап е и нейно - аз съм щастлива, тя го усеща и е още по-щастлива. Ако имаш деца би трябвало чудесно да ме разбереш. На 7 годинии децата нямат голям избор, всъщност никакъв - те просто приемат ситуацията, в която са. Тя много страдаше след развода, но баща й не се поколеба - каза, че детето ще се справи. Ами да, справи се, къде ще отиде, има ли избор?
Относно образованието - моля ви, не ме разбирайте погрешно...Аз обожавам България. Пътуваме много и задължително водя детето на всевъзможни забележителности, защото трябва да знае в каква прекрасна страна живее. България е наистина възхитителна - хората, планините, красотата...Ние сме планинарки с нея и обожаваме Рила :)) Да, но от собствен опит знам, че образованието тук вече е под всякаква критика. Дори и дипломите ни не ги признават, с малки изключения. Имам две образования, говоря от опит, освен това работя в системата и познавам нещата отвътре, затова си позволявам...
А и не е ли достатъчна причина това, че ще се онъжа за човек, когото наистина обичам, ама наистина много обичам и най-прекрасното е, че е взаимно...и какво да направя, че той не е българин. Да не мислиш, че по това съм го избирала. Не че съм го избирала де....просто се случи. Работихме заедно по един проект, влюбихме се, обикнахме се...работата свърши и той си замина, но остави сърцето си тък, а моето отиде с него. Може да дойде в България да живее, но работата му е там, а и аз ще си намеря доста по-добра реализация. Значи в този смисъл, ще е по-добре и за детето, защото всички знаем, че е важно да има финанси, освен любов. И защо да не получи по-добър шанс? Всеки, който е наясно с образованието в България, ще ме подкрепи, че то е пълна скръб. Не мога да се съглася, че един студент се подготвя за 5 сериозни изпита в сесия от две седмици и това е добро образование. За сравнение, във повечето сносни колежи, програмата се определя от самия студент (по предварително предложени дисциплини), както и той сам си избира датата на явяване на изпит, а тя е, когато наистина е подготвен. Наясно съм, затова говоря така...