С други думи, да оставя детето при баща й, защото аз наистина съм свободна да правя каквото си искам. Въпросът е кое е по-добре за детето и за двете, всъщност... Ами ако се залюби с аржентинка, сигурна съм, че последното нещо, което ще поиска е да вземе детето. Той не го поиска, когато и с българка се залюби, така че това не стои на дневен ред изобщо. Освен това, аз бих пуснала детето да пътува с него, стига той да инициира такова пътуване, защото мисля, че детето трябва да получава такива преживявания, в неин интерес е, независимо кой родител я води.
Освен това да не пропускаме и факта, че той нямаше нищо напротив аз да бъда настойник на детето, а неговите задължения приключват с издръжка. Следователно моите отговорности, ежедневни и не само, задължения и пр. са много повече. Не че ги тегля нещата, но ежедневието го налага. А защо правата ми не са повече.
Казах самотна майка, защото гледам детето си сама. Да, дава ми издръжка (когато може), но ежедневните грижи са мои, възпитанието също тежи на моите плещи и това ще го потвърдят всички майки, които сами си гледат децата. Как би ми помогнал той в ежедневните проблеми, като дори не живее в същия град? Затова чисто практически съм самотна майка.