|
Аз май ясно се изразих, а и темата ми е дали съм обречена на затвор...в този смисъл. Не, не искам да му нарушавам правата да я вижда, но то ва значи, че съм обречена да стоя тук още...чакай да помисля...11 години. Какво да направя като най-после намерих мъж, с когото съм наистина щзастлива и по една случайност тои не живее в България. С други думи, пояснявам - не искам да му нарушавам правата, но къде са моите? Значи, ако той иска може да отиде с новото си семейство и да живее където си пожелав в Европа и знам, че би го направил, ако така му се бяха стекли нещата. както, когато беше влюбен и в командировка, не се обади със седмици да ни чуе как сме...Както и да е. Защо аз да не мога да планирам живота си извън България и защо трябва да съм зависима от неговото благоволение дали да пусне детето. Както казах, той ще я вижда всяка възможна ваканция. Значи, за да не наруша неговите права, трябва аз да жертвам личния си живот - или има и друг вариант - да оставя детето при недо. Но детето не иска това, представи си. И пак стигам до въпроса - обречена ли съм на затвор - някой знае ли как стоят нещата юридически.
Относно паспорт за екскурзия....да, исках пролетта да отида с нея за 3 дни в Турция, бях направила резервации, предполагайки, че няма да е проблем. Представете си, оказа се, че е проблем. Не дойде да й направим паспорта, нито ми даде пълномощно...макар и за еднократно излизане. Питам сега - това не е ли някакси и нарушаване и ограничаване интересите на детето. Тя също ли трябва да е в този затвор. И азко мога да й предложа пътуване и интересен и полезен живот, това ли са бащинските права - да я спира? Не мисля, че е честно...затова исках да знам дали има такъв юридически казус, защото явно не става с разбиране...
|