Виждам, че от известно време влизаш тук. Отначало го приемах, като елементарно вояорство. Но в съответствие, с моето разбиране, проумях, че всъщност Ти имаш нужда от помощ, макар и да не го осъзнаваш. А и нали все пак си в тази директория - взаимопомощ.
Четеш, дращиш някакви постулати, произтичащи от закостенялото си мислене. Нищо не осмисляш обаче. Съжалявам, ако чрез това правиш тренировки на волнодумието си. Отстрани погледнато и това не ти се получава. Подценяваш опонентите си.
Разбереш ли един път, че няма нищо случайно, ще започнеш да правиш и самоанализ на действията си. Причинно-следствени връзки дето се казва.
Дори и чрез това, че си влязла някога тук, някой иска да ти каже нещо. Ако ти обаче нямаш желание да си научиш уроците, ще ти се ПОКАЖЕ.
Като ти чета словоблудствата, все едно ми говорят моите родители.За тях всяка разведена жена, в нашето обкръжение, се превръщаше в персона нон грата. Съдеха я, определяха е по всевъзможен начин, без дори да са запознати с причината за положението й. Всичко им се ПОКАЗА обаче, чрез мен - ТЯХНОТО МИЛО ДЕТЕ.
Сега са си намерили други хора, които да съдят. Има двойки, които си имат обща страст - неприязън към различните, и това ги обединява. Дано този път ние не сме показния им материал. Да си теглят кармата сами!

Обаче....ти все още можеш да помогнеш на себе си и семейството си.
Не съди. Не ние сме тези, които имаме право да съдим.

Сега ще ти кажа и друго, което едва ли ще ми повярваш. Когато сега се колебаех, дали изобщо да ти пиша моите мисли, реших да потърся отговор, по начина, по който често го правя. Взимам новия завет и отгръщам на произволна страница. Зададох преди това въпроса, какво да ти пиша и дали изобщо да го правя. Там, където ми се отвори книгата, беше цитата, който и аз мислех да ти напиша преди това.
Приеми го, не от мен. Приеми го, защото е от НЕГО, защото ТОЙ ти отговори. Аз само трябваше да реша дали да ти го напиша. Дано получиш просветление.

Йоан 8:

1 А Исус отиде на Елеонския хълм.
2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.
3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
4 Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.
8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
10 И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
.....и т. н.




Carpe diem!