Да ,именно това казвам и аз.А и който и психолог да попиташ ще ти каже,че всеки терапевт може да помогне на целият свят ,ако щеш,но не и на сбе си.И това е едно от правилата в психологията с които най-напред ни запознават,за да не правим грешката да се опитваме да помагаме на себе си.Това е абсолютно невъзможно.Знаеш много за това как се помага в такива случаи,знаеш и причините,но неможеш да си въздействаш.Ще ти кажа защо......за да прецениш правилно ситуацията и психичните процеси потичащи в съзнанието при тази ситуация,трябва да си безпристрастен към случващото се,да не изпитваш емоция по отношение на това ,никакви чувства и прочие....само тогава може да се направи правилна преценка,да се правилен съвет или помощ за излизане от дадено състояние или за начина за решаване на даден проблем.При положение ,че имаш отношение къмв проблема неможе да се направи правилна преценка,правят се грешни изводи,има я и т.нар. сензорна депривация и просто е невъзможно,дори погрешно сам да си помогаш.А когато проблема се случи с нас, ние няма как да излезем извън него,извън тялото,душата,чувствата ,страховете си и т.н...Ето за това трябва да се обърнем към друг специалист.Незнам дали успях да ти обясня добре,но се надявам поне част от това,което написах да го разбереш.