|
|
| Тема |
 за или против развода |
|
| Автор | Johnny (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.09.06 12:27 |
|
|
|
Събуждам се една сутрин и поглеждам през прозореца.не за да видя какво е времето,а дали колата ми е още отпред.живота ми е сив и скучен.все ми е тая какъв ден и дата сме днес.дори и времето слънчево или не,все е лошо.”няма нищо по хубаво от лошото време”сивото време,сивото ежедневие.с нетърпение очаквам коледа за да усетя и малкото,което е останало от семейният дух от надеждите,заради които преди време с такова нетърпение казах ”да”...снегът и коледният дух,семейната трапеза отрупана с какво ли не и онова тъй дълго очаквано радостно позвъняване от родата,която сякаш само тогава се сеща за нас”но сега едва април е и денят е тъй хладен,поглеждам телефона в дълбок сън заспал,а край него жици,жици...контактът изваден”
Един ден в чата срещам готина мацка.освен това умна да му се невиди,че и хубава "Каква чудно-вата бърканица - мислеше си той – от жена,дете и дявол и как всичко и прилича; каже нещо - умно е,направи нещо - хубаво е!"и от приказка на приказка,пламва онази искра в сърцето,която взривява душата ми.чувствата почват да се стичат по нея и да я изгарят като огнена лава.онова забравено чувство от пубертета се завръща.иде ми да крещя от щастие.а когато нея я няма усещам онова смесено чуваство в сърдечната област,което неможе да се опише с думи.усещаш едновременно нещо като парене,тежест,напрежение.имаш чувството,че сърцето ти е изгубено и се рее в безтегловност в необятният космос и само силното туптене те подсеща,че то си е там където му е мястото.въздуха нестига дори,когато си поемеш дълбоко дъх.но на следващият ден тя отново е с мен и срещата ни ме кара да се чувствам все едно съм намерил “изгубеото съкровище на ордена на тамлиерите”
Срещаме се и тогава вече всичко си идва по местата.сексът с нея е страхотен и като почнат едни смс,едни разговори,една любов...обаче жена ми нещо ме гледа на криво в последно време.ех тази женска интуиция.пак не съм бил по работа извън града,тоя русия косъм не бил от нейната коса.аз пак и обяснявам,че е останал от по миналата година там,когато беше с руса коса.вече задълженията и семейният живот не ми се виждат скучни,ами направо дразнещи
.....малко по късно ще довърша,че работата не чака.Мамицата и...(последното не се отнася за жена ми)
| |
| |
| 
|
|
