Чета и се връщам две години назад. Само дето не знаех за този клуб и нямаше как да прочета, че не съм луда а просто тези неща съществуват по света.
Мислех си, че нещо в мен е грешно и объркано. Немога да ти дам съвет. Имаш деца. Аз не. Затова при мен нещата бяха по-лесни. Много време се заблуждавах в какво ли не. Стигнах до ръба на отчаянието в опит да спася нещо, което просто не е съществувало. И за всичко съм си виновна аз и само аз.
Това, което написа LIRA в началото като характеристика на типа хора съвпада с портрета на човека с който бях. Но това не го прави него лош, а мен добра. Просто не сме с еднакви ценности и приоритети и желания в този живот. Или по общоприето казано - Несходство в характерите.
Но това мога да го кажа и напиша сега.След толкова много време. Дано при теб това протече по-бързо. Не се самозаблуждавай и живей с илюзии.
Склонни сме да се вкопчваме и да храним илюзии от страх. Страх от самота и тн.
Но разбрах, че Спокойствието е най-важно. Нито алкохола, нито безразборни връзки биха ми дали сегашният вътрешен мир. Но до него стигнах след като се подложих на самооценка и къртовска борба в опитите да си отговоря защо как и какво. Агонията, че обичаният от мен човек не е това за което аз съм си мислела премина.
Пиша несвързано, защото ми се спи, но ми се искаше да погледнеш нещата реално. Бори се със себе си и за себе си.Също така и за децата.Ако фокусираш върху тях, може би по- лесно ще минеш по пътеката. Аз поради липса на деца се отдадох на работа.
Остави го той да върви по неговият път.
За теб има пристан. Може да не виждаш фара, но той някъде свети.
Успех и кураж ти пожелавам.

Редактирано от Clio на 02.09.06 01:04.