|
|
| Тема |
 Незнам каква е точно темата.... |
|
| Автор |
Clio () |
|
| Публикувано | 31.08.06 11:27 |
|
|
|
Здравейте. Днес е един чудесен ден.
Идвам да споделя нещо и да ви попитам за вашето мнение и опит.
Научена съм на следното: „ Не причинявай на другият това, което не искаш на теб да ти се причини”.Суеверие, сляп наивитет или нещо друго, но го следвам този принцип безотказно.
Какъв е резултата?Това се опитвам да разбера? И какво да правя?
До тук от както съм сама /вече и аз незнам колко време/ лека полека проглеждам и започвам да приемам възможността да продължа напред. С надежда да направя втори опит за семейство. Първият претърпя пълен крах и много тежко го изживях, но явно има желание за живот в мен и гледам напред с надежда.
Надявам се, че ще имам втори шанс.
Но не искам това да е причина някой друг да страда.
Вече отказвам втори опит за сближаване от страна на представители от противоположният пол. Причината е че и двамата са ангажирани. Единият е с приятелка – понастоящем в чужбина. А другият семеен с малко дете.
И на двамата се превърнах в брачен консултант. Те ме ухажват аз им обяснявам как трябва да си оправят връзките и семействата. И двата случая съм доволна, че поне имам в тяхно лице приятели.
Приятелки ми казват, че не бивало да правя така.Трябвало да си се отдам на течението и да си гледам собственото его.Но аз страдам от скрупули. И спомена от преживяната болка ме плаши. Не мога просто да си представя, че аз ще стана причина за такова нещо- нечий развод, раздяла и тн.
Права ли съм? И дали някога ще се намери, човек с който да си допаднем и да се съберем без това да причини болка на други хора?
| |
| |
| 
|
|
