|
Имам брак от 9 години. Чувствата ни обаче постепенно изтляха. Остана приятелството, обичта, уважението и пълната лична свобода, която сме си дали един на друг.
От 4 години поддържам връзка с момиче, по-младо от мен с 11 години. И двамата усещаме, че сме създадени един за друг. Просто е неверотно.
Но с годините и у нея се натрупаха негативни емоции - докато има близост е страхотно, но през останалото време е сама.
Аз вече заявих желанието си за развод, само че това ще продължи известно време. Но твърдо съм решен да го направя. Тя обаче поиска малко време, защото се чувства ужасно объркана, изведнъж това, за което е мечтала, започва да се осъществява и шокът е огромен. Дистанцирала се е, понякога се държи протоколно с мен, но знам, че ме обича. За щастие нямам деца, така че този проблем не същетвува. Какво ще ме посъветвате, как да се държа с нея, как да си я върна и да заживеем заедно? Обичме се и двамата. Според вас раздялата усилва ли силната страст, разпалва ли я? Говоря за кратка раздяла, 10 дни, 2 седмици... Просто се е затворила в себе си.
Какво мислите по въпроса? Само веднъж ли идва истинската любов? После същото ли ще е, както с първя ми брак, който никак не беше лош, нямали сме нито един скандал, пълно разбирателство, но... страстта я няма, тръпката, щастието да си винаги до този човек...
|
Развод и нов живот или... същото?
