|
|
| Тема |
 За децата ни |
|
| Автор |
anbra (аз) |
|
| Публикувано | 28.08.06 10:56 |
|
|
|
Тази сутрин синът ми се върна от първото си самостоятелно море. Както каза той: "Жив и здрав, въпреки твоите очаквания". И легна да спи.
Гледам го и се връщам мислено 19 години назад - днес той става на 19 -и се питам какви са ми били надеждите и очакванията тогава, когато проплака за пръв път и какво се е сбъднало досега. Наложило ли се е да отстъпя някъде от мечтите си пред бебешкото кошче?
Порасна, проходи, проговори, ревахме заедно в първия ден на детската градина /аз повече/, посрещнахме първия учебен ден, преборихме се с кандидатгимназиалната лудост, издеянихме гимназията /не беше хич леко/, бяхме абитуриенти и кандидатстуденти. Седмица след бала той започна работа по собствено желание, ходеше по изпити без ден отпуска за подготовка, сега е вече студент и с намерение да продължава да работи. Постепенно и трудно аз се отдръпвах - сега срещу себе си имам един смислен и самостоятелен мъж, който сякаш знае какво иска и е готов да се бори за да го постигне. Мисля, че става един читав човек от него. Уж бях свидетел на тази трансформация, но да си призная не вярвах в нея. Странно е, но съм безкрайно учудена да наблюдавам как от пашкула излита пеперудата...
Е, едно нещо от представите ми не се сбъдна - аз си мечтаех да го видя доктор, той зави към техниката...
Аз съм една щастлива майка.
А вие?
Използвам случая да поздравя Копадевино и Асасин за успехите на техните деца - вече също студенти!
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
Редактирано от anbra на 28.08.06 10:59.
| |
| |
| 
|
|
