Хм, повредата / Взаимопомощ / Клуб на разведените

.. определено е в твоя телевизор - хубавото е че си го признаваш...

1. Мисля, че си се вкопчила в този мъж не толкова от любов, колкото от чувство за собственост.
Защото, ако той е щастлив и ти си щастлива с него СЕГА - нима миналото щеше да е от такова голямо значение?
Физическата изневяра или както някой беше казал това да направиш " вън- вътре" в едно желано за кратко тяло, не бива да се приравнява на предателство към партньор, ако е направено без особени чувства и най вече ако не ощетява постоянния партньор откъм внимание любов, време и всички други неща, които по принцип свързват двойката.
А при твоя съпруг това " вън вътре"е било инцидентно, той си го е признал и после не ти е давал повод да мислиш за друго?
Въпросът е защо теб не ти е ДОСТАТЪЧНО това? Какво друго искаш още от него??
НЕГО самия ли?
Ами никой не може да има изцяло друг човек - да го притежава и да има власт над тялото , мислите и чувствата му!
Можеш само да се радваш, че споделяте времето на живота си заедно и сте щастливи в момента - и да БЛАГОДАРИШ на Бог за това, което имаш...защото нищо не е вечно!
Ако това не ти е достатъчно - ти не обичаш този човек и вероятно не обичаш себе си.
Поне отвън погледнато - изглежда, че си се вкопчила в мисълта за него и ревнуваш не от някоя конкретна жена, а от целия свят. Ревнуваш, нали?
Защо не опиташ да спреш да мислиш толкова за съпруга си и да насочиш енергията си в мисли и емоции за нещо друго?!

2. Мисля също, че си натоварила горкия си съпруг с цялата отговорност за твоето лично щастие - нещо което е груба грешка, ако се върши след минаването на една определена младежка възраст.
Тоест, ако не е той до теб и изцяло твой - ти автоматично няма да си щастлива и живота ти губи смисъл.
А къде остава е твоята лична отговорност към постигане на желания душевен комфорт?

Но това е повече философски въпрос - затова няма да задълбавам...
А и пускането на тема тук, е действие в правилната посока.

3. Мисля също, че имаш и някакви други проблеми - дълбоко скрити и само твои, които те подтикват да се фокусираш толкова силно върху една вероятна изневяра на друия човек, измествайки по този начин акцента от истинския проблем, който е ВЪТРЕШЕН, към някакъв " псевдопроблем" - който е ВЪНШЕН.
Дано само не решиш, че се правя на психоаналитик - просто си споделям мислите по твоя казус.

4. И накрая - мисля, че си жена с ниско самочувствие и комплекси / може би не винаги е било така , но сега е/ и подсъзнателно приемаш, че не заслужаваш любовта, която ти дава съпруга ти и затова некой ден няма да можеш да го задържиш.
Вярно - може и да не успееш да го задържиш - тук няма да вземем да те успокояваме, че нещата ще са винаги, каквито ни се искат... и мъжете остават верни до гроб.
По-важното е , да се научиш да се радваш на връзката си с него - ТАКАВА, КАКВАТО Е!!
А това не може да се случи, ако ти самата си без самочувствие и изпълнена със страх за бъдещето. Така, че поработи по този въпрос!

И в заключение: Ако се оставиш на радостта и удволетворението от настоящето си с този човек, ако подтиснеш ревностните мисли, ако се погрижиш да заобичаш себе си по-силно, ще можеш да влияеш на връзката ви така, че тя да става все по-добра и по-силна... и така РЕАЛНО ще намалиш шансовете от изневяра.

Надявам се следващата ти тема да е за истинския ти проблем.
Успех!