Здравей Клер,

Лира е права, съветвайки те да се дистанцираш от точно този частен случай на отношенията ви със сегашния ти партньор. Дистанциране не значи незаинтересованост, не значи да отхвърляш ангажимента си към него... Но значи да управляваш по правилен начин своето положение на сцената и ролята, която имаш, за да може спектакълът да е приятен за всички, в частност - прекрасен и за теб.

Разбираш ли - ангажирайки се с развитието на този процес ти се опитваш да поставиш под контрол (има място и по-лека дума, разбира се) събития и отношения, които по дефиниция не е възможно да управляваш. По този начин минираш бъдещите ви отношения, създавайки възможност да трупаш недоволство от неслучването на желаното, но най-вече от ролята, която ти самата ще играеш в тази сцена на житейския спектакъл. Щото те - ролите - не са чак толкоз много и в негативен план се свеждат до "подкрепяш, пък не става", "помагаш, пък не може", "даваш, пък не получаваш", "мразиш/ненавиждаш, пък не си и струва, щот не си такъв човек". В резултат - възможно е да си кажеш (някога или дори по-скоро) - ами не се харесвам в "тази" роля, не ми е кеф да съм такава, да имам еди си какво там отношение към бившата, да гледам не детенцето, а призракът на майка му зад него и т.н. Мини, мини, мини... Не противопехотни, ами и противотанкови дори можеш сама да си заложиш и после да се набуташ право в центъра на минното поле, където и други хора яко пълнят с експлозиви...

Отговорност на партньора ти е да изчисти начина, по който миналото му влияе на настоящето. Твоята роля е да го подкрепяш, да покажеш ясните си виждания по този въпрос, за да координира той посоката на действията си. Но ти не можеш да го поведеш, не можеш да свършиш "тази работа" вместо него. И разбира се твое право е да прецениш каква ще бъде връзката ви, в светлината на нещата, които ще се случват.

Желая ви да преминете и това изпитание!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите