Клер, не трябва да се страхуваш, винаги ще ги делиш децата и ще се чувстваш виновна от това. Ще се опитваш да компенсираш. Ще има и много изпитания. В идеалния случай е таткото да те подкрепя и в никакъв случай да не прави намеци или пък направо да казва, че имаш различно отношение към децата му. Наистина 9 годишно момиче е истинско предизвикателство. Майка му заминава нейде си, а то е на прага на пубертета... Виж, не твърдя, че съм права или разсъждавам правилно или че трябва да ме слушаш. Само мисля, че в тази възраст, която се намира това дете, не трябва да се опитваш да си й майка. По-добре е винаги да говориш за майка й с уважение и разбиране, да обясняваш защо е заминала и защо си мислиш, че е постъпила по някакъв начин, когато се обажда по телефона да я оставяш сама, за да не чувства някаква заплаха. Може би е по-добре точно сега да се обърнеш към нея като приятелка, да спечелиш доверието й, чрез показване, че не я заплашваш, че я уважаваш и цениш нейното мнение и лично пространство. Ако я помолиш за помощ при гледането на малката сестричка, ако се съветваш с нея при пазаруване, ако търсиш мнението й при избиране на облекло за детето, при съставяне на обедното или вечерното меню... Ей в този ред на мисли, бъди й приятелка, не майка, не казвай никога нищо против майка й и не позволявай и на мъжа ти да го прави. Ако можеш да се интересуваш от това как е минал деня й ще бъде чудесно, но първо трябва да докажеш, че не е любопитство, а искрен интерес. Може би ще намериш какво да споделиш за твоя ден и какво се е случило, нещо забавно, нещо, което те е ядосало и вбесило... Трудно е, но децата не са ни виновни за нищо. Искай заедно с мъжа ти и нея да обсъждате плановете засягащи цялото семейство и я изслушвайте, за да се усеща в къщи, а не натрапена и отхвърлена...