Мила Ан, моят проблем е същият, но той не ми призна, а аз видях любовен SMS от нея в телефона му-преди 3 години. Те работят заедно, като тя му е подчинена. Той отрече връзка-тя го преследвала, но иначе нямало нищо. Имаше скандал, сълзи, молби и т.н.- всичко, както ти е известно. Той продължаваше да твърди, че се вманиачвам и си фантазирам и т.н. Не промени отношението си към мен и децата-внимателен, грижовен, секс и т.н. Започна да се говори и в града-и двамата отричахме и живеехме по същия начин-т.е. добре, аз спрях да натяквам и се опитах да забравя. Също като теб реших, че имам известна вина и реших да се променя-работата ми изисква делово облекло и това беше обичайният ми стил на обличане-изглеждам добре и го разбирам по вниманието на мъжете, но извън работа започнах да се обличам по-предизвикателно, почти еротично, накупувах си множество луксозна козметика, която обикновено не ползвам, защото нямам особена нужда, най-еротичното бельо, бях лъчезарна и усмихната, дори когато имам проблем и т.н.- опитвах се да ме забележи. Той не промени нищо в обичайното си добро отношение и нямахме никакви проблеми. Аз обаче полагах усилия, които ми костваха напрежение. Преди няколко месеца отново открих SMS от същата жена. Отново сълзи, скандали, той отново отрече любовна връзка- просто й съчувствал, защото е слаба и самотна /разведена е/. Иначе не била лош човек, но имала нужда от помощ, съжалявал я, той нямал чувства, но без да иска я насърчил. Никога не бил мислил да ми изневерява или да ме изоставя, защото не можел без мен и децата. Тогава реших, и всъщност това е, което искам да ти кажа- насила не става. Спрях всякакви изкуствени опити да му се харесам и реших, че ще бъда самата себе си-такава, каквато винаги съм била и каквато останалите мъже ме харесват. Казах му го. Не съм поставяла условия да я изостави и не съм го заплашвала с развод-не искам да се развеждам, защото е много сложно и изнервящо, просто му казах, че ще го напусна с децата. Работя, сама с две деца не мога да осигуря същия стандарт, но все ще е прилично. Освен работата си намерих и други занимания, заявих му, че дали има връзка или не, ми е все едно, щом иска - ще живеем заедно, без скандали, изисквам спокойствие и уважение. Срещнах се с нея и й заявих същото - да правят каквото искат. Разговорът беше спокоен, но унизителен и за двете страни и съжалявам за него.
Сега аз продължавам по същия начин да се правя на непукист, въпреки че много боли. Показах му, че съм независима, че съм харесвана жена, демонстрирах безразличие, накарах го да се бори - този път за мен, т.е. провокирах първичния ловен инстинкт на всички мъже. Не го питам нищо и не проверявам телефона му. Нещата вкъщи се промениха към още по- добро.
Така че, мила Ан, ако продължаваш да четеш темата, моят съвет е- не се унижавай да го молиш, бъди себе си, не се срещай с нея и спри да му натякваш. Той все пак е избрал теб. Насила нищо не можеш да направиш- не можеш да го накараш да направи нещо, ако той не реши. Танцувай с него, обичайте се и правете секс, както досега. Никога няма да забравиш и винаги ще те боли, но ако се разведеш- какво ще спечелиш- следващия неверен мъж и пак ще те боли. Мъжете искат да се показват-че са велики, че са желани, че са незаменими и т.н. Едва ли има мъж, който не е изневерявал. Не мисли за нея- тя не заслужава твоето внимание. Ти си по- добра - майка си на децата му. А любов? - това е само химия - доказано е, че мозъкът спира да произвежда химическите съединения, предизвикващи "тръпката", след няколко-не помня колко години-това било измислено от природата за продължение на рода. Има приятелство, уважение, съпричастност, подкрепа, общи цели и т.н.
Мила Ан, ако искаш да ми пишеш, ще посоча e-mail.
Извинявам се за участието си - досега не бях писала никъде. Извинявам се и на Ан-тя отдавна липсва тук и може би иска темата й да се забрави.