Ти сега кого мислиш - нея, или него? Как ще живее тя - ами както досега - ще си гледа детето и толкоз. А той? И той така - ще си гледа семейството и това е. Това дете, той не го е живял и му е чуждо - не го е гледал да расте, не е прекарвал безсънни нощи, не е треперил като се разболее, не се е радвал нито на първата усмивка, нито на първото зъбче, нито на първото изправяне, крачки, думички и т.н. Чисти съвестта си като праща пари - за него спокойствието се купува с пари. А можеше и да не праща, можеше и съвсем да изчезне. Всичко може.
Няма какво да се чуди твоята приятелка - искала си е детето - родила си го е, да и е живо и здраво - сега /а още отдавна е трябвало/ ще си устрои живота с детето, без да си мисли, че биологичният му баща и е длъжен с нещо. Решението за дете се взима основно от майката, както и отговорността се носи основно от нея.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.