|
Да ви пусна една муха. Предупреждавам, че темата е спекулативна и реалността е много по-сложна.
За дълготрайността на една връзка има много необходими фактори, психологични, социални и т.н. Примерно - и двамата не трябва да са "идиоти" или безумни егоисти, трябва да имат общи интереси, различни от секса, трябва да могат да общуват, да правят компромиси, да прощават и много други неща. Но всички тези фактори не са достатъчни за да се запази любовта.
Тук ще отворя една скоба за да поясня, какво разбирам по любов, защото тази дума се използува за различни човешки състояния. Аз различавам поне три различни състояния: сексуално привличане, влюбване и любов. За първото, няма какво да говорим, на всички е ясно. Второто е това състояние на опиянение, когато земята полита при целувка, състояние при което активноста на мозъка (наблюдавана чрез FMRI) напомня обсесивно-компулсивното разстройство - едно от разпространените психиатрични заболявания. Доколкото си спомнян, при влюбването гояма роля играе специфичния баланс на невромедиаторите допамин и серотонин. За съжаление, тази прекрасна лудост трае кратко - най-много една - две години.
И тук идваме до третото състояние, което аз наричам любов, но много хора пренебрежително му казват обич или привързаност. Въпреки, че мнозина биха възразили, аз мисля, че тази любов е от същия тип, като майчината любов или любовта на децата към най-близките. Това, че има примесени сексуално привличане и понякога периоди на повторно влюбване към същия човек, не променя основния механизъм.
А той е биологичен. Май дойде времето махалото да се отклони в обратната посока и да си дадем сметка, каква огромна част от поведението ни и живота ни са предопределени генетично. Много хора, които имат двуяйчни близнаци, могат да потвърдят, как характерите, интелигентността, социалните способности и поведението им, могат да се различават от земята до небето, въпреки, че раснат при едни и същи условия. Показано е, че при много животни, основна роля за образуването на стабилни двойки играе хормонът ОКСИТОЦИН. (Да този същият, който се дава понякога на родилките, за да се предотврати преждевременното отлепване на плацентата, и който се отделя в големи количества след раждането). Наблюдавани са две популации гризачи от един и същи вид. При едната те образуват стабилни двойки, а при другата сексуалните партньори се сменят безразборно. (Между другото, образуването на стабилни двойки е рядкост при бозайниците - среща се при хората, вълците и при тези гризачи за които става дума). Та оказало се че разликата между двете популации е че при тази със стабилните двойки, гените за производство на окситцин са активирани, а при другата не са. Друг известан факт е че окситоцинът играе основна роля за да се привърже майката към бебето си. Показано е че някои антидепресанти са антагонисти на окситоцина и хората, които ги вземат имат проблеми с привързването към партньорите или децата си.
Та тезата ми е, че ако един интелигентен, умерен и културен човек изведнъж разлюби половинката си, може би му липсва окситоцин. И че това е генетично предопределено, но медицината един ден ще може да го предотврати. И малко гадния извод, че голямо значение за предсказване на стабилността на едно бъдещо семейство има състоянието на семействата на родителите (и пра-родителите) на бъдещата двойка. Ако те се обичат и след 20 -30 години съвместен живот, шансовете за семейството на децата им са по големи. Не ме разбирайте погрешно - няма 100% предопределеност. Има чудесни семейства на деца на ужасни родители. Но все пак шансът им е по-малък от децата на щастливите двойки.
|
Окситоцин
