|
|
| Тема |
Re: Споделено [re: Clio] |
|
| Автор |
XeйЖивoт! (enjoy the life) |
|
| Публикувано | 10.07.06 16:59 |
|
|
|
Знаеш ли, всички сме като тревички в полето - понякога вятърът е толкова силен, че се навеждаме почти до земята - ама после пак дъждец, слънчице, косят ни, растем, някои от нас са плевели, други са билки - ама си растем и пак се изправяме, де, това ми е пойнта.
Просто си в такъв период на ветровито време и бури. Не се насилвай да говориш - щом принципно си такава разговорлива, няма как в един момент отново да не станеш (себе си). Дай си сега малко временце за почивка и вътрешно мълчание, без да се фиксираш върху това, че може да си променена завинаги и че нямаш повече обич. Имаш, имааааш, слушай кака си. Това с обичта е като непресъхващ извор, вярвай ми.
Желанията ни трябва да са леки като перце...
| |
| |
|
|
|