Белинда, която преминаваше през времето и през пространството все така непроменима, реши да напише спомените си за нейните предишни животи, барем събере пари за самолетен билет до Африка, където да довърши започналата си преди милиони години еволюция от маймуна към човек.


Преди 5 500 години в Древен Египет.

"Египтяните са странен народ! Балсамират своите мъртъвци като за целта им изваждат всички органи. В това число и нещо сиво, с множество гънки, което вадят през носа! Попитах великия балсаматор дали няма да ме боли, когато след като умра ме мумират, а той ми каза, да не се притеснявам - при мен няма да се наложи да се вади нещо, от което природата ме е лишила. Това наистина ме успокоява.
За сметка на това пък, пирамидите са много готини. Не само, че имат добър климатик, но и са с много коридори водещи към една стая. Бързам да се сгодя с възможно най-много фараони, предчувствайки тръпката от това всеки да ми остави по една пирамида. Вече знам - недвижимата собственост е едно от чудесата на света и ще надживее всички мъже, които съм се преструвала, че обичам.
А реката им е обърната наопъки! Вместо да тече от горе на долу, тя тече от долу на горе! Освен това е и пълна с хипопотами и хипотенузи, като това последното още не ми е ясно - но ми казаха, че като дойде Архимед, ще разбера. В очакване на Архимед си тананикам нещичко, седнала на брега на Червено море. Пред мен група хора също се възползва от хубавото време. Въздуха е толкова чист, че вдишвам с пълни дробове. Получи се само малка засечка при издишването - струята въздух изхвърли хорицата чак на другия бряг, направо през морето, като го раздели на две. Издърпаха ми ушите и ми казаха да внимавам малко повече, защото така с две вдишвания и три издишвания има опасност Египет да се обезлюди."


Преди 3 200 години в Троя.

"На гости при роднини в Троя съм. Като разбраха, че съм тук, от всички посоки се застича народ, за да ме види. От 10 години все пред стените висят, но аз се правя на недостъпна - никои поне една гарсониерка не ми предлага! Най-настоятелни са Ахил, но на него петата му е слаба, и Агамемнон, който е брат на Менелай, но не знам дали обратното също е вярно! Ще трябва да ги питам. Одисей пък много ме разсмива, но все за жена си говори и е такова дърво, че освен да се маскира като дървен кон друго не знае. Ха, сякаш това ще му помогне да влезе в Троя!
Въобще, тук започва да става скучно. Освен да се бият за мене, друго не правят. Но понеже Ленчето е много ревнива, я лъжем, че е за нея. Горкичката, толкова е грозна в сравнение с мен, че я съжалявам и я оставям да си вярва сама - все пак е от жените, които бързо се забравят и за които никой, дори да е сляп, не би написал и ред, камо ли цяла поема...

Днес отплуваме с братовчеда Еньо - Троя изгоря! Не успях да разведа Хектор и Андромаха за да взема двореца или семейната яхта като Миленчето, новото гадже на тракийския цар Резос, но нищо. Един ден ще се върна за да видя дали няма да намеря нещо от бижутата на Елена, че тя при толкова сватби и мъже, сигурно има повече и от мен годежни пръстени.
Вината за пожара обаче не е само моя, кой да ми каже, че не трябва да вярвам на Данайците, дори да носят като дарове апартаменти? Подариха ми трева и ми казаха да запаля. Забравиха само да уточнят, че не говорят и за тази пред двореца! Нека й на Андромаха, ако двореца не е мой, няма да е и неин!
Братовчеда Еньо ме остави в Делфи. Каза, че го бавя много, а той трябвало да бърза, понеже Рим няма да се построи за един ден. Оставих го да върви пред мен, колкото повече строи толкова повече апартаменти за мен там. Възползвах се от възможността да попитам тукашната врачка за бъдещето. Тя, вместо да ми отговори, започна да ми чати...Какви вируси я гонят тази, така и не разбрах. Но това ми даде идея - един ден ще спамна цял един клуб с глупости, в следствие на което в речника на клубарите официално ще се появи думата "АГОНИЯ"."


то би континю...

Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство.