Ами така е...

В много критичен период на живота му се появяваш. От този блокаж - навсякъде може да стартира новото движение. Принципно си в неблагоприятна ситуация, затова ти и предложих да потърсиш основите на своята стабилност, за да можеш да почакаш, евентуално и дочакаш, благоприятно развитие в обща за вас посока.

Знаеш ли - питам се как ли ще приемеш нещата, които ти пиша сега - например възможно е да прецениш, че рискът е твърде голям за неблагоприятно за теб развитие (голям е наистина) и да си тръгнеш. Може пък, ако считаш, че си заслужава - да се амбицираш и запънеш в стил "той ще е и никой друг!"... И двата подхода ще са грешни - да си знаеш. Просто баланс е нужен във всичко, що го правиш - независимо сама или в партньроство. Дай му време и пространство - ако се справи със своя проблем и намери свой си път - може да се окаже, че съпосочно ще се движите. Ако не успее да се справи или пътищата ви се различават - ясно е. Просто без да бързаш преценявай и решавай, но не се плаши и не се натоварвай с търсенето на неговия път.

Просто бъди сигурна в своя път и ако той е съпосочен с неговия, ако лутането му (стоене на едно място в чудене накъде да гледа) не продължи дотолкоз дълго, че да се разминете - може да сте заедно.