Не, редът е съвсем различен - на първо място винаги е детето. Според мене е добре то да расте с домашно животно. Освен ако по обективни причини това не е желателно - например алергия. И пак според мене не е редно детето ми да расте с човек, който проявява жестокост. И който си го изкарва на по-слабите, като не може да се справи, с когото иска. Най-малкото заради личния пример и не на последно място заради безопасноста на самото дете.
За работещият в кланица - въпрос на вкус. Може и наемните убийци да са изключително нежни и всеотдайни бащи и съпрузи, но представата ми за идеалния партньор драстично се разминава с тези професии. Предпочитам мъжът до мене да не е безчувствен към болката и страданието. Не само моите, разбира се. И да не ги причинява, особено когато е възможно това да се избегне.