Всъщност тук въпросът за компромиса не е поставен от него и не звучи То или Аз, а от нея и е в стил С мен и котките или без котките и без мен. Нима е признак на нормален характер, любвеобилност и стабилна психика да налагаш на обичан човек домашно животно, с което не може да свикне и което очевидно не може да понася и на всичкото отгоре да му показваш, че животното е по-важно от него в очите ти?
Тук не става дума за забрана на нещо, което доставя удоволствие на партньора ти и касае само него, котката живее и с двамата, следователно той има съвсем същото като нея право да каже думата си по този въпрос. И тогава, защо тя ще има повече право с желанието си да го задържи, отколкото той с това да я махнат?

Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство.