|
Аз май нещо изтървам от цялата тази история или ти нещо премълчаваш, но някакси не мога да приема, че основният проблем между вас, който поставя брака ви под въпрос е една или две котки. Мъррр си е напълно права, както си го изложила звучи така, сякаш изборът е между котката и мъжа и котката печели сърцето ти. Нека ти споделя нещо. Аз обожавам котките. Колкото по-големи, по-дебели и по-пухкави, толкова по-добре Първият ми годеник ми подари котарак и после ме ревнуваше от него. Сега имам котка, която ме ревнува от втория ми годеник. А той е много спокоен човек, обичаш животните, дори няма куче, че да усеща миризмата на друго животно по него. Обаче моето голямо писе още като беше малка издивяваше като го видеше, настръхваше, наежваше се и съскаше като злобна свекърва. Бях се видяла в чудо, но колкото и да я обичам даже за секунда не се бях поколебала в решението си да я махна, ако нещата не потръгнат. В крайна сметка реших нещата радикално - дадох му я един ден и му казах, ти ще се грижиш за нея, с теб ще живее, ако искате се избийте, само не ме занимавайте с вас. Не знам (и не искам да знам) как са се оправяли, но след месец вече бяха първи приятели и от тогава живее при обичания мъж, има повече място, а и той повече я обича от мен и тя го знае. Но, ирония на съдбата, тя обича повече мен. Сега е 10 кг и е подивила булдога на съседите, понеже му скача на гърба му от балкона и го издира, той докато се усети и тя изчезва. Съседите искаха да ни съдят, но се разбрахме само да оправим балкона и да платим психотерапията на кучето, понеже вече има фобия от котки
Тъй че, мило момиче, стегни се и най-вече си дай сметка колко е смешно, ако е само това, което казваш. Един мъж не е домашно животно и не заслужава да бъде унижаван заради една котка. Може да не обича котки - ами не можеш да го насилиш да ги заобича. Помисли си защо е станал злобен, постоянно сърдит и те ревнува от всичко и всички - едва ли е само заради една котка. Поговори с него, попитай го искрено какво го кара да се чувства така, може да е професионален проблем, може да е личен, много по-различен от този с котките, който ни(си) представяш. И най-вече, ти си на 24, остави тези мелодрами с това колко си уморена, тук има хора, водили много по-тежки, дълги и извинявай, важни битки от твоите и при това никога няма да кажат, че са уморени да се борят. Има неща, които си заслужават достатъчно за да се направи в тяхно име компромис. Нима искаш да ме убедиш, че да се бориш за съпруга си си уморена, но не и да се бориш за котките си? Малко странна ми е тази ценностна система, но живота си е твой, желая ти, ако оставиш съпруга си, много щастие с котките.
Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство.
|