Разбирам те и може би на твое място и аз бих изчакала. Не знам. Теоретизирам, защото досега не съм се сблъсквала с проблема "насилие" и не съм сигурна точно как бих реагирала.

Що се отнася до детето - сигурно е трудно да се балансира между едно хем пораснало, хем малко дете и един мъж, който не е негов баща. При мен детето е малко - 2 годишно, вика на новия ми мъж "тати" и нямам проблеми с тях. Освен това аз си позволявам да прегръщам и целувам мъжа ми пред нея, разменяме си нежности, поне веднъж седмично я оставяме при наште, за да останем сами или да излезем някъде без нея. Ако можеш, прави го и ти.

И накрая - няма нищо по-неприятно от един партньор, който се запецва на нещо по свои си причини. Поне за мен. Аз лично също бих се вбесила, ако мъжът ми откаже да отидем някъде само защото бившата му е ходила там. Би ми било болно и обидно и също бих помислила, че не е скъсал с миналото си. Да не говорим, че е било глупаво да си признаеш истинската причина, можело е да измислиш нещо друго и така да не се стига до конфликт. Помисли върху това.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.