Абе, човече - аз именно тази " споделена отговорност" искам да избягна!!!

Малки ли са му проблемите на едно дете, дори и в перфектно семейство, та да го товаря и с отговорността за провала или спасението на брака си.
Дори само това, че ще го информирам за ситуацията вече е достатъчно голям стрес за него...
Пък и щом има отговорност, знаеш, че това при неуспех води и до поемане на вина, нали?!?
Не, категорично не искам детето да споделя МОЯТА отговорност - отговорността за избора на партньор и поддържането на отношенията с него.
Не аз трябва да се подпирам на детето като на патерица, а то да се обляга на мен в труден момент.
Бих могла да направя някакво изключение само за много осъзнат тинейджър - след 16 години и то в случаите, при които и без това ще се иска неговото мнение в съда.

Non nova, sed nove.