аз специално НЯМАМ приятелки.
познати да.професиятя ми е такава,4е работя предимно с мъже.
Мога да кажа и твърдя,4е имам приятели /не говоря за любовници/
по леко се работи с тях и благодарение на тях оцелях -буквално в обърканите
обстоятелства /без родители с малки деца,за вси4ко раз4итайки и само на мен/.
проето и аз усетих когато ве4е от 1 година ,така да се каже станах наново АЗ.
по погледа и държането усещам /но както писах не съм се оплаквала на тях от живота си/...4е ми завиждат на това 4е изглеждам отли4но и физи4ески и душевно. защо ли е така,навярно защото те са семейни и никога не са изпадали в ситуация да се грижат сами за вси4ко.