Хм, размисли ме за моите и на бившия изблици.
Признавам, че на няколко пъти ми е идело неговата глава да направя на парчета, ама ... нали съм си практично зло, как ще се занимавам после с доктори, не дай боже полиция. За чистенето да не говорим.
Та затова моите изпълнения се ограничават в як ритник по един шкаф, което доведе само до заклещването на механизма на ритнатото чекмедже, та не се отваряше. Е, бившия го оправи накрая. Другото си беше направо закачка, запокитих по него купичка със семки. Пластмасова. И кво, накрая пак аз си ги събрах. Хем чистене си докарах, хем останах без семки. А това е почти като заклет пушач без цигари Отврат. И така се убедих, че всякакви подобни истерясвания вредят единствено на мен. Отказах се. Чинии, чаши, вази ... немам намерение да си ги троша, после ще трябва да се бъркам за нови. Забрави тая работа.
Виж бившия веднъж метна по мен гърнето на детето. Добре че беше празно и измито Ама като ми мина покрай главицата, та право в стената отзад. Стана на парчета. Много ме беше яд щото после трябваше да купя като на всички други деца. А онова беше по-различно, харесваше ми. Е как да му простиш такова нещо

Така де, не я разбирам точно тая истерия. Аз мога да крещя, да приказвам глупости и да хапя с гадни думички. Ама чупенето не ме влече. Сигурно щото съм мързелива и не ми се чисти след това.

Успех и дано щетите са възможно най-малко. Гадна работа е това. Дали някои просто ги влече или само са гледале прекалено много филми?

Festina lente - Бързай бавно!