Стихотворението го намерих някъде в нета преди година. Толкова силно ми въздейства, че когато го прочетох очите ми се насълзиха. Запазих го и когато прочетох твоето вчера се сетих за него и го изрових от компа. Предполагам, че тогава ми въздейства толкова силно, защото в него намерих точно това, което ми беше нужно ... сила и увереност, че мога да продължа. Но както се казва – който каквото търси ... това намира.
Дано не си ме разбрал погрешно, в никакъв случай не съм искала да намекна, че си повлиян от този превод. Всичко, в което е вложено творчество и креативна мисъл само по себе си е изключително ценно. А и винаги много се радвам когато открия, че някой друг цени нещата, които ме вдъхновяват. Това, което си пратил (Войнски код на честта) определено е от тези неща. Не бих си позволила да го коментирам. Единственото, което ще кажа е, че това е Философия на живот, в която откривам истински стойностни за мен неща.

Има нещо от вчера, което ми боцна очите по повод възмездието. Ти написа, че „законите, които действат в причинно-следствените връзки не се подчиняват на определена логика”. Тук бих ти възразила така: има логика, има и справедливост ... само, че тя не е от типа „човешка логика” ... тя е по-скоро вселенска логика и вселенска справедливост. Тя не винаги и обозрима и/или не винаги е в рамките на един човешки живот, затова ние не винаги можем да открием тази логика.